Той е дебеееел! С червено якееее! Той не е Дядо Мраз. Мамка му и лифтаджия!
(Из разбърканите ми колоездачни мисли)
Безбожници!
25.01.2008Far away…
25.09.2007
днес
27.05.2007Закуска. Локум. А после? Както винаги - не знаеш. А? Така ли. Всичко е наред. Но не всеки ден. Не и днес. Винаги има дни. Денят е единицата за всички неща. Не човека. Денят е добър или лош. Никога не можеш да знаеш какъв е. Прост ден. Ден като всички останали. За всички останали. За мен явно не. Не днес. Всъщност с всичко това отклонявам нещата. От деня. Добър или лош. What time you call this?!? Всъщност нещо лежерно. Или както всеки сам си го направи. Определено няма да стигна до това заради което е денят такъв. Добър или лош. Няма значение. Двете крайности всъщност са част от кръг. Затворен. Както и да е. На кого му пука? На никой. Дори и на мен. Което е най-лошото. Особено за другите. Пука ли ти, А? На мен не, затова може да спиш спокойно. Поне днес. Може да не ти пука за другите, но определено ти пука за теб самия. Там е разликата. Поне за мен. Лека…
Ден 7. Назад към цивилизацията
23.04.200710:13
Двора на исторически музей в Кърджали. Поредния национален туристически обект от 100те, на който пак не ми удариха печат. Все я забравям тая книжка.
Ден 6. Дългата разходка
21.04.2007
00:11
Тези хора, фотографите, те са други, Аз се чувствам по средата. Хем не могат да ме изкарат от селото, хем са тук и ме разсейват. Те не могат да вникнат в мястото. Плъзгат се като слънчев лъч по залез и толкова. Просто са замесени от друга мая. Днес ме чака изгрев. Фотографски, но напълно различен от техния. Не им искам колите, не им искам приключенията. Имам си свои собствени.
Ден 5. Груба намеса от външния свят
20.04.2007Ден 4. Пълно потапяне
19.04.200711:54
Вятър. Вече съм се слял със селото. За три дни свикнахме взаимно. Всички опити за комуникация от страна на външния свят се провалят. И по добре. Само текст. ICQ. Нищо не ме разсейва. Само вятъра. Обличам всичко налично, взимам статива и отивам да си снимам пейзажчета.
Ден 3. Денят на спокойствието
18.04.200708:55
Не съм ставал толкова рано без причина от месеци. Явно е от снощното ми сприятеляване с местните в кръчмата. Искам кафе.
Ден 2. Къде се намирам не знам
17.04.2007
Ден 2
Massive. Albert Hall
11.24
Второ кафе. Само в мляко. Навън е слънчево, но много студено. Протяжен момент на спокойствие.
Ден 1. Кулурния шок
16.04.2007karmacoma
Ден 1
10:36
Лека паника ме е завладяла от сутринта. В момента пътувам в полупразен автобус и ме чакат четири часа на последната седалка. Отивам на експедиция… за първи път на истинска експедиция. Сам. Съвсем. Чудя се, колко ли пъти съм си представял, че отивам на експедиция, когато всъщност не съм… Да, разбира се, че съм ходил на места, и то на много, където не знам какво ме очаква. Но този път е различно. Може би и затова е лекото напрежение в стомаха. А може би защото нищо не съм ял. Винаги е така, когато тръгвам на някъде. Просто губя апетит и го заменям с очакване и любопитство. Three, Massive Attack.
