there’s someone in my head but it’s not me

Аз не помня милиционерските времена в България. Гледал съм ги по филмите и съм слушал разкази… и вицове.

Политиката не ме влече, никак даже. На избори не гласувам, защото не намирам за кого. Гласът ми отивал на вятъра. Да ходи където си ще. Пука ми!

Днес обаче милиционерската политика толкова ми се наби в очите, че чак ми се догади. И този текст не е поредната жалейка. Почувствах се длъжен да изразя позицията си на млад, можещ и действащ човек, на който започва да му идва до гуша. И не само на мен, сигурен съм.

Поводът: http://press.mvr.bg/News/news100622_01.htm

Аз не съм почитател на четенето на екран. Не съм почитател и на разпечатките. Обичам да се излегна с книжката в ръка, да прелиствам страниците и да си поставя някое старо билетче между листите преди да заспя. В квартирата имам няколко десетки книги, други хора имат стотици, а единици имат хиляди. Обаче има места, където броя на книгите е много по-голям. Наричат се библиотеки. Те не са за хората, които нямат пари да си купят книги, а за тези които търсят знание. През последните години библиотеките намериха своето логично място и в Интернет.

Обаче в България електронните библиотеки нанасят щети за “милиони”. Днес chitanka.info се нареди на милиционерския рафт до издания като “Наглите”, “Хитрите”, “Опасните” или както там ги кръщават от PR-a на милицията с цел да вдигнат популярността на вождовете и да обслужат нечий интерес.

Голямата пушилка, която замазва милиционерската неграмотност се нарича “Авторски права”. Само дето авторите са последната дупка на кавала в цялата работа. Те не правят бизнес със словото си (има и изключения, разбира се, но тях директно ги изключвам от литературата). Бизнесът го въртят издателите. Част от него го въртят и големите вериги книжарници. Но не и авторите, нито пък библиотеките.

Издателите “загубили милиони” заради нелегалната електронна библиотека. На мен пък ми е интересно кой е спечелил?

Печелят авторите защото получават достъп до читатели. Не пари, а читатели. А това е важно, защото хората, които четат, си купуват книги. Автор се харесва с четене, не с лъскави корици и помпозни рецензии. С тях се купува една книга, която отива в дъното на рафта и грешката не се повтаря.

Печелят и читателите, защото получават достъп до автори. В някои случаи книгите в електронен формат не могат вече да се намерят в книжен вид на пазара. Да ги забравим ли тогава?!? Или да съберем няколко хиляди заявки за автор “Х” и да помолим най-близкия издател да ни го отпечата.

За съжаление милицията не може да види по-далеч от фуражката.

В държава, в която читателите намаляват главоломно, всяко четене трябва да се насърчава. Единственото, което ни подканват да четем са листовките на лекарствените продукти.

За съжаление това не е болест. Това е симптом.

Казват, че знанието е сила. Не е вярно. Милиционерската палка е сила. За щастие все още живеем в относително свободна държава и изкзването на мнение не е наказуемо (официално).

Затова относително спокойно мога да кажа на милиционерите: “Майната ви!”

Следващата стъпка ще е да се възползвам от свободата на придвижване…

Етикети: chitanka.info, Милиция

Публикувано на 23.06.2010 в 3:49 am в категории Култ, Нещата наоколо. Можете да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 хранилката. Можете да оставите коментар, или да използвате trackback от вашия блог.