10:13
Двора на исторически музей в Кърджали. Поредния национален туристически обект от 100те, на който пак не ми удариха печат. Все я забравям тая книжка.
Тръгнах от селото рано. Не казах чао на никой, не се сбогувах с никой. Както се появих, така и изчезнах от живота на Дъждовница. Мислите ми момента все ме дърпат натам, но така ще е поне известно време. Днес е ден за адаптация към това от което избягах. За да се адаптирам там. Обратния път е по-лесен, но по-тежък.
Не мога а мисля за нещата, които ме очакват обратно в градската среда, предъвквам си още емоциите от последната седмица. Така ще е до следващия път.
Едно голямо благодаря на Радост, Роси и Галя от Кръг за това, че ми дадоха тази седмица безвремие. Ще се върна пак. Плаче ми се.
massive attack. hymn of the big wheel