Политиката не ме влече, никак даже. На избори не гласувам, защото не намирам за кого. Гласът ми отивал на вятъра. Да ходи където си ще. Пука ми!

Днес обаче милиционерската политика толкова ми се наби в очите, че чак ми се догади. И този текст не е поредната жалейка. Почувствах се длъжен да изразя позицията си на млад, можещ и действащ човек, на който започва да му идва до гуша. И не само на мен, сигурен съм.

Поводът: http://press.mvr.bg/News/news100622_01.htm

Аз не съм почитател на четенето на екран. Не съм почитател и на разпечатките. Обичам да се излегна с книжката в ръка, да прелиствам страниците и да си поставя някое старо билетче между листите преди да заспя. В квартирата имам няколко десетки книги, други хора имат стотици, а единици имат хиляди. Обаче има места, където броя на книгите е много по-голям. Наричат се библиотеки. Те не са за хората, които нямат пари да си купят книги, а за тези които търсят знание. През последните години библиотеките намериха своето логично място и в Интернет.

Обаче в България електронните библиотеки нанасят щети за “милиони”. Днес chitanka.info се нареди на милиционерския рафт до издания като “Наглите”, “Хитрите”, “Опасните” или както там ги кръщават от PR-a на милицията с цел да вдигнат популярността на вождовете и да обслужат нечий интерес.

Голямата пушилка, която замазва милиционерската неграмотност се нарича “Авторски права”. Само дето авторите са последната дупка на кавала в цялата работа. Те не правят бизнес със словото си (има и изключения, разбира се, но тях директно ги изключвам от литературата). Бизнесът го въртят издателите. Част от него го въртят и големите вериги книжарници. Но не и авторите, нито пък библиотеките.

Издателите “загубили милиони” заради нелегалната електронна библиотека. На мен пък ми е интересно кой е спечелил?

Печелят авторите защото получават достъп до читатели. Не пари, а читатели. А това е важно, защото хората, които четат, си купуват книги. Автор се харесва с четене, не с лъскави корици и помпозни рецензии. С тях се купува една книга, която отива в дъното на рафта и грешката не се повтаря.

Печелят и читателите, защото получават достъп до автори. В някои случаи книгите в електронен формат не могат вече да се намерят в книжен вид на пазара. Да ги забравим ли тогава?!? Или да съберем няколко хиляди заявки за автор “Х” и да помолим най-близкия издател да ни го отпечата.

За съжаление милицията не може да види по-далеч от фуражката.

В държава, в която читателите намаляват главоломно, всяко четене трябва да се насърчава. Единственото, което ни подканват да четем са листовките на лекарствените продукти.

За съжаление това не е болест. Това е симптом.

Казват, че знанието е сила. Не е вярно. Милиционерската палка е сила. За щастие все още живеем в относително свободна държава и изкзването на мнение не е наказуемо (официално).

Затова относително спокойно мога да кажа на милиционерите: “Майната ви!”

Следващата стъпка ще е да се възползвам от свободата на придвижване…

Неделен Панчак from Dobrian Boev on Vimeo.

Мартенски баби from Dobrian Boev on Vimeo.

Поредната глупост сътворена от малко ненужни кадри и няколко свободни часа.

Album: Stomping Ground

Song: Bro

year: 2000

Vs.

Изпълнител: P.I.F.

Албум:  няма

Песен:  Messiah

Година: 2008

Та за молците ми беше думата и отдавна се каня да ви кажа за тях.  Ама както става ясно от един друг текст, който не сте чели, сега им е дошло времето. Та гадовете са навсякъде. Срещам ги по улиците, основно. Явяват се и от всеки медиен ъгъл. Цъкат наляво на дясно, досущ еднакви, унифицирани. Ядат едно и също, гледат все същото. Бързи са, ама така се иска от тях. Трябва да оцеляват и да се борят с още много като тях. Нямат нищо общо с мравките, въпреки че се доближават по поведение. Ама мравките пряват едно и също - работят. А пък молците и те работят, ама нали са молци - забавляват се. По техен си начин. Не е баш техен, ама така са им казали, по-скоро показали. Та молците са навсякъде, дори в градския транспорт. Там са по-малките молци. Живеят в гардероби. Лесно се разпознават. Навъртат се около едни и същи места. На групички от по 2,3 - 20…

На някои места няма молци. Има много мравки, които искат да са молци, но нямат условия. Все пак малко по малко стават молци, докато някой инвеститор не реши, че е рентабилно да ги събере на едно място. На някои места има молци, които ходят на различни места, всичките напълно еднакви. Деца, пазете се от молците! За другите вече е късно. Или са молци или не. За съжаление се множат ужасно бързо, заедно с любимите си места. Молците не са вчерашни, отдавна ги отглеждат. Малко по малко си възпитаха цели поколения молци. Едри, дребни, слаби и дебели. Ама най добрите екземпляри са атлетични и сравнително високи. Като по калъп. Останалите се опитват да са като тях. И са като тях. Но не са от добрите екземпляри. За някои няма друга алтернатива. Те се раждат молци, защото родителите им са молци.

Та молците се събират на едни и същи места, които са кръстени на тях или по-скоро обратното. Всъщност аз кръстих молците на тях. Молците са венеца на еволюцията. Mall-ците rule-ират!

Да живеят паяците!

 
През настоящата година, БАБТИ (Българска Асоциация за Бизнес и Туристическа Информация) предприе национална кампания за избор на глобален символ на България. Този символ ще бъде изобразен на първите български монети от общата евопейска валута – ЕВРО. Повече информация за самата кампания може да намерите на уеб адрес: http://infobulgaria.info/bgsimvoli/. В тази работа няма да се спирам подоробно на идеята за този глобален символ, за неговото значение за бългаската идентичност в Европа и т.н., а по-скоро ще се опитам да дешифрирам посланието, скрито зад всеки един от предложените символи, както и основанията за предварителна детерминираност на този избор.

Предложените за гласуване символи в началото на кампанията са: Българската роза и розово масло, Историческият хълм Царевец, Кирилицата, Мадарският конник и Рилският манастир. Въпреки своята разнородност, всички предложени символи препращат към по-близкото или по-далечно историческо минало на България, като реално съществуват и в настоящия момент. Новото значение на избрания за “глобален” символ ще бъде насочено към една по-голяма група от хора в рамките на Европейския съюз и неговият образ ще бъде в ежедневно индексно обръщение посредством валутата, наречена ЕВРО. Това е и външната детерминация на избора – т.е. това, с което българите като нация искат да се идентифицират сред по-голямата европейска общност. От друга страна – този избор зависи основно от това, което говори на самите избиращи. Поради тази причина определението на Сосюр за знака като дихотомия от означаемо и означаващо би бил неприемлив, тъй като той би онагледил само това, което всеки от символите означава, но не и какво говори на избиращите и по какъв начин определя техния избор. Формулировката, която трябва да следваме, би била по-скоро тази на Пърс, включваща трети елемент, а именно – интерпретанта, този, който разчита символа, в нашия случай това би бил този, който го избира. И тъй като разбирането/интерпретацията се основава на нашето натрупано знание (Еко), то трябва да проследим общото, популярното знание за всеки един от предложените за глобален символ на България.

Както пояснихме, петте символа са пряко (Царевец) или косвено (Розата) свързани с историческото минало на България. Всички те обаче са част от една обща културна система, разделени от която губят своето значение. Именно това ще са и двета плоскости на разглеждане на всеки един символ. Трета, допълнителна плоскост на разглеждане би могла да бъде уникалността на конкретния символ в европейски мащаб, неговото не/наличие (смислов аналог) извън пределите на България. Детерминираността, като предварителна определеност на избора, като теза, ще зависи от оценъчната натовареност на всеки един от символите.

Българската роза и розово масло: Разглеждайки българската роза в исторически план, едва ли можем да проникнем много дълбоко в историята на отглеждането на розови маслодайни култури. Това, което се знае, е, че маслодайната роза е внесена за отглеждане в България през 18в. в района на Казанлък, като през 19в. Казанлъшката долина става популярна в цяла Европа с розовото си масло, използвано в парфюмерията. Именно върху тази популярност на казанлъшката роза се крепи нейната кандидатура за глобален символ. Може да се твърди, че това е популярната, положителна страна на този символ, това заради което си заслужава той да бъде изобразен на “българското” ЕВРО.

Но нека обърнем другата страна на монетата, свързвайки розата и розовото масло с един друг символ на България и българщината. Героят на Алеко Константинов – Бай Ганьо е неразривно свързан с розовото масло, което пренася със себе си към Европа, това, което смята да търгува, за да осигури своето съществуване. Тази връзка, макар и литературно обусловена, е трайна, като натоварва значението на розата с това на Бай Ганьо. Изтъквайки “ориенталските” маниери на българина от края на 19 и началото на 20в., Алековият герой въплъщава негативната страна на националния ни образ, неговата дребнавост, меркантилност и липса на “европейски обноски”. Тази, макар и скрита, конотация на символа “Българска Роза” и придава негативни краски, изравнявайки я с образа на “лошата българщина” в очите на интерпретатора/избиращия.

Третото “разклонение” на интепретация е свързано с графичното изображение на розата. То ни отпраща към най-новата ни история и е политически натоварено. Българската Социалистическа Партия приема и използва графичния символ на розата за свой в печатни и видеоматериали по време на предизборните кампании, за свое лого, което би могло да бъде свързано и с фирменото лого, с което някоя компания е разпознаваема на пазара. Именно с червения цвят и розата БСП е разпознаваема на българската политическа сцена. Това носи определно значение за смисъла, отпращайки розата в политическата сфера и тази на управлението, вменявайки и други, по-скоро фрагментарни, отколкото обединяващи характеристики.

Обещах да разгледам и символите от гледна точка на наличието/отсъствието на сходство с вече утвърдени европейски национални символи. Върху тази плоскост можем да свържем Българската Роза с Холандското Лале, т.е. – имаме аналогия на ниво популярно цвете/растение, като основната разлика е, че лалето е утвърден символ, за разлика от розата.

Историческият хълм Царевец: Този символ се свързва пряко с Второто Българско Царство, с неговата столица – Царевград Търнов, с освобождението от Византийското робство и падането под Османско владичество. При анализирането на този символ може да се разиграе опозицията център – периферия. Царевец е в центъра на един исторически период – Втора Българска Държава и в периферията на съвременната българска история, като символ на средноголям град, какъвто е Велико Търново. Този символ е бивалентен в своето значение, тъй като от една страна носи посланието за възстановяването на Българската държава в края на 12 век, но от друга се свързва с нейния крах в края на 14 в. В новата история на България Царевец заема мястото на по-скоро локален символ на Велико Търново, отколкото на национален, въпреки ролята на града в новата българска история. Царевец отпраща към образа на своите крепостни стени, запазени и до днес, като именно те са неговата сила, означаващи величието на българската държавност и нейната устойчивост във времето. Историческият хълм Царевец би могъл да се свърже с Православната църква толкова, колкото и с българската история, поради това, че освен царския дворец, на него е разположен Патриаршеският храм “Свето Възнесение Господне”. За ролята на църквата и нейния образ ще стане въпрос по-късно при анализирането на Рилския Манастир, но тук ще спомена само затихналите функции на православната църква и нейния негативен образ в най-новата история на България. Разглеждайки Царевец, или по скоро образа на укреплението в Европейски мащаб, може да открием много аналози в страните от Централна и Западна Европа, където са запазени цели средновековни градове със статута на архитектурни паметнци, представляващи днес символи и туристическа атракция на въпросните градове (Прага, Лондон, Париж и т.н.). Като обобщение може да се каже, че историческият хълм Царевец е символ с двуяко значение, което определно влияе на интерпретанта в ситуацията на съпоставянето му с останалите символи в избора на глобален символ на България.

Кирилицата: Може би единственият наистина “обединяващ” символ от посочените. С българската азбука се срещаме всеки ден, във всяка една ситуация. Пряко свързана с езика, тя става инструмент за разпознаване на други български символи посредсвом текста. Нейната всеобхватност обаче донякъде демистифицира значението и на символ, тъй като е приравнена с нивото на всекидневната комуникация, дотолкова залегнала в ежедневието, превърнала се в норма. Кирилицата може да бъде разглеждана като опозиция на латиницата, обща за голяма част от европейските народи, извеждайки уникалност и различие на практическо ниво. Освен ежедневната употреба на кирилицата, при нейното интепретиране като символ можем да я отнесем пряко към  собственото и създаване. Св. Св. Кирил и Методий като образ на нейните създатели също могат да се третират двуяко. От една страна с тях се свързва образът на високата българска култура, духовното величие на Първата Българска Държава, българщината в един положителен, литературен и епичен смисъл. От друга страна обаче битуват споровете за техния произход. Наречени “Солунски братя”, те са почитани не само от българите. Съчетаването на този проблем за произхода с разпространението под една или друга форма на кирилицата извън територията на България поставя проблема за нейната уникалност на национално ниво. Кирилица използват почти всички славянски народи, въпреки локалното историческо изменение у всеки народ. Това нарушава нейната обединяваща функция, придавайки и по-скоро общославянски, отколкото български смисъл. Използването и за глобален символ би изтръгнало от нея “националното” и значение, би я направило неразпознаваема като чисто български символ. Това е и погледът върху нея на транс - европейско ниво, аналогизиращо я с другите славянски писмености, базирани върху общ корен.

Мадарският Конник: археологически паметник, представляващ изсечен в скалите барелеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Намира се в Североизточна България, близо до село Мадара. Това е символ, директно отпращащ към историята на Първата Българска Държава. Този символ няма други исторически конотации, освен ако не се вземат под внимание научните спорове за точната му датировка и спорът за произхода – тракийски или прабългарски. Тези спорове обаче не са приоритетни в българското общество извън научните среди, затова не бива да се включват в изследването с оглед на интерпретатора на символа, който е средностатистическият български гражданин, призован на избере глобалния символ на България. Релефът представлява триумфиращ владетел - символ на мощта на Първата Българска Държава. Конникът препраща към началото на българската държавност, към нейните първи владетели, придобили митичен, а оттам и идеализиран образ. Графичен образ на Мадарския конник е разположен на гърба на всички левови монети. Съотнасянето му към паричен образ говори за познато иконично изображение, осигурява неговото широко познаване на визуално ниво. Отнасяйки го към функциите на бъдещия глабален символ – да бъде поставен на първите български ЕВРО монети, можем лесно да видим, че графичното му изображение вече въплъщава подобна функция на национално ниво. Търсейки аналогични образци на европейско ниво, можем да стигнем до логичния извод за неговата уникалност като културно-исторически обект, без да съществува негово подобие на изобразително или символно ниво в рамките на ЕС.

Рилският манастир: Освен общата препратка към културната история на България, Рилският манастир може да бъде сведен само и единствено до символ на Българската Православна Църква. Бидейки най-големият манастир на територията на България, Рилската света обител е обединаващ образ на църквата, символ на православната вяра. Това обаче крие множественост на значенията и сблъсък на смисли. От една страна православната вяра е символ не само на българското в религиозен аспект, но и в исторически. Общото схващане е, че именно православната вяра на практическо ниво е осигурила оцеляването на културната ни идентичност по времето на Османското владичество. Манастирите запазват високата българска култура през тези векове, пренасяйки я под формата на съхранени книги през времето. Православната вяра обаче не отпраща само към българската идентичност. Аналогично със славянската писменост – кирилицата, православието е трансграничен символ, обединяващ култури на наднационално ниво. Това уронва пряката му връзка със символа на българското. Друга плоскост е разглеждането на самата църква като институция. Процесът на отслабване на функциите на църквата и религията като цяло е симптоматичен не само за България, но и за цялата Западна цивилизация. Този факт отслабва силата на подобни символи, без да влияе на тяхното значение. Освен тази обща културна тенденция, бихме могли да откроим и проблемите на Българската църква в периода на преход. През последните 20 години Църквата е разединена, обвинявана в икономическо-стокови отношения, атакувана на политическо ниво. Това допълнително опетнява нейния сакрален образ, принизявайки я до нивото на поредната държавна/обществена институция, от което негативните конотации логично се увеличават. Църквата се свързва с кодови понятия като “корупция”, “пране на пари” и т.н. Всичко това проблематизира ролята на Рилския манастир като глобален символ на България. Ако го разглеждаме в европейски мащаб, лесно може да откроим припокриването му с подобни нему символи в цяла Европа, които се свързват като значение по-скоро с развитие и съхранение на знанието, отколкото с религиозната си функция.

След представянето на значението на всеки символ поотделно за интерпретантите спокойно можем да видим дали натрупаните позитивни или негативни значения се отразяват на резултатите от гласуването за глобален символ на България. Няма да привеждам проценти и числа, но самият брой на гласувалите (малко над милион) говори пределно за чистия образ на интерпретанта на въпросните символи – средностатистическия български гражданин. На последно място е поставен Рилския манастир, който като че ли наистина отпраща към най-голям брой негативни смисли, свързани с образа на църквата и вярата. Българската роза и розовото масло са на предната позиция, като логично обяснение на този факт може да бъде множествеността на този символ, отнасящ ни в различни сфери от литературата до политиката. В средата на класацията е Историческият хълм Царевец, чието бивалентно значение в българската история вече изяснихме. Преди него е Кирилицата, въплъщаваща от една страна обединението и разпознаването на “българското”, и от друга – размиването сред другите славянски писмености с общ корен. Като уникален и най-еднозначен символ, възприел  вече глобалната роля на валутен индекс на национално ниво, Мадарският конник логично е събрал най-голям брой гласове.

Анализът на значенията на предложените символи и привеждането на класацията могат да бъдат свързани с предварителна детерминираност на избора. Предполагам, че приведените описания на всеки един символ са сходни с мисловните процеси, протекли у интерпретатора пред избора на глобален символ на България, който да бъде поставен на първата българска ЕВРО монета.