10:13
Двора на исторически музей в Кърджали. Поредния национален туристически обект от 100те, на който пак не ми удариха печат. Все я забравям тая книжка.
10:13
Двора на исторически музей в Кърджали. Поредния национален туристически обект от 100те, на който пак не ми удариха печат. Все я забравям тая книжка.
00:11
Тези хора, фотографите, те са други, Аз се чувствам по средата. Хем не могат да ме изкарат от селото, хем са тук и ме разсейват. Те не могат да вникнат в мястото. Плъзгат се като слънчев лъч по залез и толкова. Просто са замесени от друга мая. Днес ме чака изгрев. Фотографски, но напълно различен от техния. Не им искам колите, не им искам приключенията. Имам си свои собствени.
11:54
Вятър. Вече съм се слял със селото. За три дни свикнахме взаимно. Всички опити за комуникация от страна на външния свят се провалят. И по добре. Само текст. ICQ. Нищо не ме разсейва. Само вятъра. Обличам всичко налично, взимам статива и отивам да си снимам пейзажчета.
08:55
Не съм ставал толкова рано без причина от месеци. Явно е от снощното ми сприятеляване с местните в кръчмата. Искам кафе.
Ден 2
Massive. Albert Hall
11.24
Второ кафе. Само в мляко. Навън е слънчево, но много студено. Протяжен момент на спокойствие.
karmacoma
Ден 1
10:36
Лека паника ме е завладяла от сутринта. В момента пътувам в полупразен автобус и ме чакат четири часа на последната седалка. Отивам на експедиция… за първи път на истинска експедиция. Сам. Съвсем. Чудя се, колко ли пъти съм си представял, че отивам на експедиция, когато всъщност не съм… Да, разбира се, че съм ходил на места, и то на много, където не знам какво ме очаква. Но този път е различно. Може би и затова е лекото напрежение в стомаха. А може би защото нищо не съм ял. Винаги е така, когато тръгвам на някъде. Просто губя апетит и го заменям с очакване и любопитство. Three, Massive Attack.
