Архив за категорията 'Нещата наоколо'
Истината днес е само тази!
06.07.2010Burn, baby, burn!
23.06.2010Аз не помня милиционерските времена в България. Гледал съм ги по филмите и съм слушал разкази… и вицове.
Политиката не ме влече, никак даже. На избори не гласувам, защото не намирам за кого. Гласът ми отивал на вятъра. Да ходи където си ще. Пука ми!
Днес обаче милиционерската политика толкова ми се наби в очите, че чак ми се догади. И този текст не е поредната жалейка. Почувствах се длъжен да изразя позицията си на млад, можещ и действащ човек, на който започва да му идва до гуша. И не само на мен, сигурен съм.
Поводът: http://press.mvr.bg/News/news100622_01.htm
Railway Story Vol.1 или сладки приказки за родните железници.
08.08.2009Поредната глупост сътворена от малко ненужни кадри и няколко свободни часа.
Ще изгърмим!
16.10.2008Противогрипни ваксини, пирани, доклади, бръмбари и всякакви подобни щуротии. Дръж ги под контрол! Гадните молци! Убий всичко телевизионно в себе си. Продай си мрежовата самоличност. Иди малко в гората или където там искаш.
Та за молците ми беше думата и отдавна се каня да ви кажа за тях. Ама както става ясно от един друг текст, който не сте чели, сега им е дошло времето. Та гадовете са навсякъде. Срещам ги по улиците, основно. Явяват се и от всеки медиен ъгъл. Цъкат наляво на дясно, досущ еднакви, унифицирани. Ядат едно и също, гледат все същото. Бързи са, ама така се иска от тях. Трябва да оцеляват и да се борят с още много като тях. Нямат нищо общо с мравките, въпреки че се доближават по поведение. Ама мравките пряват едно и също - работят. А пък молците и те работят, ама нали са молци - забавляват се. По техен си начин. Не е баш техен, ама така са им казали, по-скоро показали. Та молците са навсякъде, дори в градския транспорт. Там са по-малките молци. Живеят в гардероби. Лесно се разпознават. Навъртат се около едни и същи места. На групички от по 2,3 - 20…
На някои места няма молци. Има много мравки, които искат да са молци, но нямат условия. Все пак малко по малко стават молци, докато някой инвеститор не реши, че е рентабилно да ги събере на едно място. На някои места има молци, които ходят на различни места, всичките напълно еднакви. Деца, пазете се от молците! За другите вече е късно. Или са молци или не. За съжаление се множат ужасно бързо, заедно с любимите си места. Молците не са вчерашни, отдавна ги отглеждат. Малко по малко си възпитаха цели поколения молци. Едри, дребни, слаби и дебели. Ама най добрите екземпляри са атлетични и сравнително високи. Като по калъп. Останалите се опитват да са като тях. И са като тях. Но не са от добрите екземпляри. За някои няма друга алтернатива. Те се раждат молци, защото родителите им са молци. (още…)
Ден 7. Назад към цивилизацията
23.04.200710:13
Двора на исторически музей в Кърджали. Поредния национален туристически обект от 100те, на който пак не ми удариха печат. Все я забравям тая книжка.
Ден 6. Дългата разходка
21.04.2007
00:11
Тези хора, фотографите, те са други, Аз се чувствам по средата. Хем не могат да ме изкарат от селото, хем са тук и ме разсейват. Те не могат да вникнат в мястото. Плъзгат се като слънчев лъч по залез и толкова. Просто са замесени от друга мая. Днес ме чака изгрев. Фотографски, но напълно различен от техния. Не им искам колите, не им искам приключенията. Имам си свои собствени.
Ден 5. Груба намеса от външния свят
20.04.2007Ден 4. Пълно потапяне
19.04.200711:54
Вятър. Вече съм се слял със селото. За три дни свикнахме взаимно. Всички опити за комуникация от страна на външния свят се провалят. И по добре. Само текст. ICQ. Нищо не ме разсейва. Само вятъра. Обличам всичко налично, взимам статива и отивам да си снимам пейзажчета.
Ден 3. Денят на спокойствието
18.04.200708:55
Не съм ставал толкова рано без причина от месеци. Явно е от снощното ми сприятеляване с местните в кръчмата. Искам кафе.
Ден 2. Къде се намирам не знам
17.04.2007
Ден 2
Massive. Albert Hall
11.24
Второ кафе. Само в мляко. Навън е слънчево, но много студено. Протяжен момент на спокойствие.