there’s someone in my head but it’s not me

Да, това ми е новото място. Хем по-лично, не съвсем. На някаква граница е. Изпитваш сантимент към старото, но там където си ти харесва. Някак, по-твое е. Лично. Но все пак усещаш нещо. Трябва да напълниш новото пространство, като първо започнеш да наливаш всичко от старото. И се чудиш дали го искаш. Как ще изглежда тук, макар и привидно еднакво. Дано да ви хареса в друг облик и по-добро отвътре

Закуска. Локум. А после? Както винаги - не знаеш. А? Така ли. Всичко е наред. Но не всеки ден. Не и днес. Винаги има дни. Денят е единицата за всички неща. Не човека. Денят е добър или лош. Никога не можеш да знаеш какъв е. Прост ден. Ден като всички останали. За всички останали. За мен явно не. Не днес. Всъщност с всичко това отклонявам нещата. От деня. Добър или лош. What time you call this?!? Всъщност нещо лежерно. Или както всеки сам си го направи. Определено няма да стигна до това заради което е денят такъв. Добър или лош. Няма значение. Двете крайности всъщност са част от кръг. Затворен. Както и да е. На кого му пука? На никой. Дори и на мен. Което е най-лошото. Особено за другите. Пука ли ти, А? На мен не, затова може да спиш спокойно. Поне днес. Може да не ти пука за другите, но определено ти пука за теб самия. Там е разликата. Поне за мен. Лека…

Та така, доживях и аз блог да имам, мисли да редя, картинки да качвам… Едва ли някой ще го чете, ама то така е по добре.

То си е нещо като дневник, пишеш, пишеш, пък току прегледаш архива и откриеш нещо позабравено… ама това е след третата година.

Я да сложа една снимка, някой да не ме обърка.

А пък за вас… коментирайте:)

Та така, доживях и аз блог да имам, мисли да редя, картинки да качвам… Едва ли някой ще го чете, ама то така е по добре.

То си е нещо като дневник, пишеш, пишеш, пък току прегледаш архива и откриеш нещо позабравено… ама това е след третата година.

Я да сложа една снимка, някой да не ме обърка.

А пък за вас… коментирайте:)